Град Велико Търново (Търновград) е бил столица на Втората българска държава (1187-1393). Градът е бил разположен на три хълма - Царевец, Трапезица и Света Гора. Основните държавни сгради - Царският дворец, Патриаршията и други, са били разположени зад стените на крепостта Царевец. Хълмът Царевец е бил естествено укрепен и много трудно достъпен. Крепостта e била обградена с дебели стени (до 3,6 м), като сe е влизало през три порти. Главният вход е бил в западната част на хълма, минавайки се през тесен скален масив чрез подвижен мост. Втората порта е на 18 метра от първата, а е имало и трета, която е съществувала до 1889 година. Днес крепостта е една от най-популярните туристически атракции в България. От особен интерес са Патриаршеския комплекс (реставриран през 1981 г.), "Кулата на Балдуин" (където латинският император Балдуин Фландърски намира смъртта си, като затворник на цар Калоян) и други.